21 дек. 2013 г., 19:39

Игнажден

1.1K 0 2
Отново зима и отново студ...
Едно напомняне на Съвършенния
за тленността.
Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -
небрежно пуснали търговците отново в Храма.
Почувствали изтичането на Живота
от върха на пръстите
се сещаме, че връзката ни с Него
е крехка като ледени висулки.
Виж - падат и начупват
завинаги кристалната си структура.
Безмълвно се топят
и всички клетви за необратими спомени и уникалност
ще бъдат жалки, като добре заучен ритуал...
Застинали зад сенките на Бъдника
по своемо предчувстваме,
как пъпките на дряна
издават онова Прераждане,
в което се стопяваме до локва,
от която Земята утолява жажда.
В основата на всяко коледно дърво
са соковете от пръстта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...