8 sept 2012, 11:43

Игра

1.4K 0 3

 

 

                                                     Ден с безоблачно небе,

                                                     чакащи звезди, луна за декора през нощта,

                                                     скучно е така, нали,

                                                     хайде да го променим;

                                                     Днес денят е малко сив и неясен и мъглив,

                                                     а във  уличка една си играят две деца,

                                                     о, омръзна ми така.

                                                     

                                                     А сега денят е див и бушуващо пенлив,

                                                     дъжд се сипе из ведро,

                                                     а през облака игрив

                                                     се подхлъзна лъч свенлив.

                                                     Нацъфтялата гора се изтърси от дъжда,

                                                     нейде хвърка чучулига

                                                     и нагоре се издига,

                                                     а под цветния саван

                                                     като в някаква игра се събужда пролетта...

 

 

                                                                                                          24 април 2012

                                                                                                           Умбрия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Махова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....