8.09.2012 г., 11:43

Игра

1.4K 0 3

 

 

                                                     Ден с безоблачно небе,

                                                     чакащи звезди, луна за декора през нощта,

                                                     скучно е така, нали,

                                                     хайде да го променим;

                                                     Днес денят е малко сив и неясен и мъглив,

                                                     а във  уличка една си играят две деца,

                                                     о, омръзна ми така.

                                                     

                                                     А сега денят е див и бушуващо пенлив,

                                                     дъжд се сипе из ведро,

                                                     а през облака игрив

                                                     се подхлъзна лъч свенлив.

                                                     Нацъфтялата гора се изтърси от дъжда,

                                                     нейде хвърка чучулига

                                                     и нагоре се издига,

                                                     а под цветния саван

                                                     като в някаква игра се събужда пролетта...

 

 

                                                                                                          24 април 2012

                                                                                                           Умбрия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Махова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...