8.09.2012 г., 11:43

Игра

1.4K 0 3

 

 

                                                     Ден с безоблачно небе,

                                                     чакащи звезди, луна за декора през нощта,

                                                     скучно е така, нали,

                                                     хайде да го променим;

                                                     Днес денят е малко сив и неясен и мъглив,

                                                     а във  уличка една си играят две деца,

                                                     о, омръзна ми така.

                                                     

                                                     А сега денят е див и бушуващо пенлив,

                                                     дъжд се сипе из ведро,

                                                     а през облака игрив

                                                     се подхлъзна лъч свенлив.

                                                     Нацъфтялата гора се изтърси от дъжда,

                                                     нейде хвърка чучулига

                                                     и нагоре се издига,

                                                     а под цветния саван

                                                     като в някаква игра се събужда пролетта...

 

 

                                                                                                          24 април 2012

                                                                                                           Умбрия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Махова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...