27 dic 2007, 18:56

Игра

1.1K 0 0

 

Хайде... давай да играем,
наред си - слагай своята маска.

 

Хайде... вече сме свикнали,
фалшива да е всяка ласка.

 

Аз ще ти бъда играчка

в ръцете,

а ти ще ми бъдеш
                      наслада.

 

Но след мене мило ще плачеш,
ще ме падаш в нозете,
а аз ще ти пея прощална балада...

 

Но не се сърди...
ти пръв започна,
аз доигравам играта...

 

Ако можеш да устоиш, спри!!!

Да, избягай,
              но не забравяй,
че аз съм съдбата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...