27 дек. 2007 г., 18:56

Игра

1.1K 0 0

 

Хайде... давай да играем,
наред си - слагай своята маска.

 

Хайде... вече сме свикнали,
фалшива да е всяка ласка.

 

Аз ще ти бъда играчка

в ръцете,

а ти ще ми бъдеш
                      наслада.

 

Но след мене мило ще плачеш,
ще ме падаш в нозете,
а аз ще ти пея прощална балада...

 

Но не се сърди...
ти пръв започна,
аз доигравам играта...

 

Ако можеш да устоиш, спри!!!

Да, избягай,
              но не забравяй,
че аз съм съдбата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...