27 дек. 2007 г., 18:56

Игра

1.1K 0 0

 

Хайде... давай да играем,
наред си - слагай своята маска.

 

Хайде... вече сме свикнали,
фалшива да е всяка ласка.

 

Аз ще ти бъда играчка

в ръцете,

а ти ще ми бъдеш
                      наслада.

 

Но след мене мило ще плачеш,
ще ме падаш в нозете,
а аз ще ти пея прощална балада...

 

Но не се сърди...
ти пръв започна,
аз доигравам играта...

 

Ако можеш да устоиш, спри!!!

Да, избягай,
              но не забравяй,
че аз съм съдбата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...