Хайде... давай да играем,
наред си - слагай своята маска.
Хайде... вече сме свикнали,
фалшива да е всяка ласка.
Аз ще ти бъда играчка
в ръцете,
а ти ще ми бъдеш
наслада.
Но след мене мило ще плачеш,
ще ме падаш в нозете,
а аз ще ти пея прощална балада...
Но не се сърди...
ти пръв започна,
аз доигравам играта...
Ако можеш да устоиш, спри!!!
Да, избягай,
но не забравяй,
че аз съм съдбата...
© Надя Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
