Хайде... давай да играем,
наред си - слагай своята маска.
Хайде... вече сме свикнали,
фалшива да е всяка ласка.
Аз ще ти бъда играчка
в ръцете,
а ти ще ми бъдеш
наслада.
Но след мене мило ще плачеш,
ще ме падаш в нозете,
а аз ще ти пея прощална балада...
Но не се сърди...
ти пръв започна,
аз доигравам играта...
Ако можеш да устоиш, спри!!!
Да, избягай,
но не забравяй,
че аз съм съдбата...
© Надя Георгиева Всички права запазени