3 oct 2012, 7:16

Игра на есентта 

  Poesía » Otra
598 0 1

Игра на есентта

 

Небето чисто още грее

с жълтата игра на есента.

Понякога се смее,

но малко вече с тъга.

 

Денят ù се простира надалеко,

погледът ù носи доброта.

С очи ме пак погледна,

тръгнах с нея сама.

 

Денят притваря клепките си,

заслушан в клоните ù голи.

А облаци бездомни

навяват воплите ù стари.

 

С ръка погалих есента.

Повиках малкото ù име.

А тя погледна ме и се засмя,

усмихна се доволна.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??