Игра на есентта
849
0
1
Игра на есентта
Небето чисто още грее
с жълтата игра на есента.
Понякога се смее,
но малко вече с тъга.
Денят ù се простира надалеко,
погледът ù носи доброта.
С очи ме пак погледна,
тръгнах с нея сама.
Денят притваря клепките си,
заслушан в клоните ù голи.
А облаци бездомни
навяват воплите ù стари.
С ръка погалих есента.
Повиках малкото ù име.
А тя погледна ме и се засмя,
усмихна се доволна.
© Мария All rights reserved.
