Oct 3, 2012, 7:16 AM

Игра на есентта 

  Poetry » Other
651 0 1
Игра на есентта
Небето чисто още грее
с жълтата игра на есента.
Понякога се смее,
но малко вече с тъга.
Денят ù се простира надалеко,
погледът ù носи доброта.
С очи ме пак погледна,
тръгнах с нея сама.
Денят притваря клепките си,
заслушан в клоните ù голи.
А облаци бездомни ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??