Игра на есентта

mariqslavova1947 (Мария)
223 246

3.10.2012 г., 7:16 ч.

Поезия » Друга

596 0 1

Игра на есентта

Небето чисто още грее

с жълтата игра на есента.

Понякога се смее,

но малко вече с тъга.

Денят ù се простира надалеко,

погледът ù носи доброта.

С очи ме пак погледна,

тръгнах с нея сама.

Денят притваря клепките си,

заслушан в клоните ù голи.

А облаци бездомни

навяват воплите ù стари.

С ръка погалих есента.

Повиках малкото ù име.

А тя погледна ме и се засмя,

усмихна се доволна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.