Ама ти си бил достоен за противник - опонент, хвърляй, давай!
Три шестици!!! Бре какъв необясним късмет със лекота извади.
Чакай малко! Да направим пауза, много ти върви, на мен - изобщо,
но финалът още е наясен, заровете ми въртят се още...
Хич не съм се притеснила, никак даже, аз така живея в надпревара,
колко бива ме сега ще ти покажа... три шестици! Виж! От теб повтарям...
Свикнала съм все да оцелявам, като малко безпризорно коте,
падала съм много и съм ставала, сгушена заспивах на Дървото
в суха обич, като вино вкиснато, шибаха ме мъртвите му клони,
с нокти се катерех и притисках се във кората му ръждиво огнена.
В тъмнината мрак! Аз тихо дишах да не ме дочуеш и намериш,
силни са ми твоите плесници, стръмен ствол е трудно да катериш...
Е, добре де, хайде хвърляй! Три шестици имаш! Стига де, това е невъзможно!
И последна надежда ли ми взимаш?! Победена? Не! Това ще ти е сложно!
От сега ли безвиновно ме отказваш? Трудно ще ми бъде и го виждам.
Как ми каза точно, че се казваш, в черния тефтер да си запиша...?!
Мой ли ред е? Е, добре тогава. Заровете се въртят и спират...
Друго можеше ли да направя? Мислите не ми го и побират...
Победена? Не и докато дишам... Чакай де! Все още съм в играта...
Три шестици!!! Правилно ли виждам?! А играя все по правилата...
Ти на ход си! Нервен ми се струваш, гледаш ме през зъби и лукаво,
хвърляй хайде, без да изхитруваш, кой ти дава да ме лъжеш право.
Тройки!!! Лошо... спря да ти върви ли, хвърлям аз и... ужас!!! Единици!!!
Чак сега започнах да разбирам... твоето число е три шестици!!!
© Ирина Todos los derechos reservados