May 5, 2013, 2:13 PM  

Игра на табла

  Poetry » Other
1.3K 0 6

Ама ти си бил достоен за противник - опонент, хвърляй, давай!

Три шестици!!! Бре какъв необясним късмет със лекота извади.

Чакай малко! Да направим пауза, много ти върви, на мен - изобщо,

но финалът още е наясен, заровете ми въртят се още...

Хич не съм се притеснила, никак даже, аз така живея в надпревара,

колко бива ме сега ще ти покажа... три шестици! Виж! От теб повтарям...

Свикнала съм все да оцелявам, като малко безпризорно коте,

падала съм много и съм ставала, сгушена заспивах на Дървото

в суха обич, като вино вкиснато, шибаха ме мъртвите му клони,

с нокти се катерех и притисках се във кората му ръждиво огнена.

В тъмнината мрак! Аз тихо дишах да не ме дочуеш и намериш,

силни са ми твоите плесници, стръмен ствол е трудно да катериш...

Е, добре де, хайде хвърляй! Три шестици имаш! Стига де, това е невъзможно!

И последна надежда ли ми взимаш?! Победена? Не! Това ще ти е сложно!

От сега ли безвиновно ме отказваш? Трудно ще ми бъде и го виждам.

Как ми каза точно, че се казваш, в черния тефтер да си запиша...?!

Мой ли ред е? Е, добре тогава. Заровете се въртят и спират...

Друго можеше ли да направя? Мислите не ми го и побират...

Победена? Не и докато дишам... Чакай де! Все още съм в играта...

Три шестици!!! Правилно ли виждам?! А играя все по правилата...

Ти на ход си! Нервен ми се струваш, гледаш ме през зъби и лукаво,

хвърляй хайде, без да изхитруваш, кой ти дава да ме лъжеш право.

Тройки!!! Лошо... спря да ти върви ли, хвърлям аз и... ужас!!! Единици!!!

Чак сега започнах да разбирам... твоето число е три шестици!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безпризорно коте ... нещо ме драскаш ...
  • И на мен ми хареса
  • Сега като се замисля Марине, виждам че няма градация, а щеше да стане по-добре, ако бях започнала с единици Лошото при мен е, че пиша внезапно, каквото ми дойде...без редакции след това и без препрочитане, отделям броени минути и не му мисля. После започвам друго, ако мисълта ми продължава да тече. Благодаря за отделеното време Прав си
  • Поздрав! Хареса ми тази стихо-игра... Според мен противникът би трябвало едва накрая /в предпоследния стих/ да хвърли три шестици...
  • Страхотно е наистина!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...