20 ago 2008, 10:34

Игра с морето 

  Poesía » De humor
838 0 27
                       Не, аз не тичам към морето,

                        а то към мене тича.

                        Нахвърля ми се, за което

                        отдавна го обичам.

                        Прегръща ме и с мокри устни

                        безкрайно ме целува.

                        Дори не иска да ме пусне

                        и страшно се вълнува.

                        Аз, сдържана и кокетлива,

                        полека се отдръпвам.

                        То е настойчиво, ревниво.

                        Бушува и настъпва.

                        Е, знам. И с другите го прави.

                        Обгрижва ги любовно.

                        Но му прощавам тези нрави,

                        понеже е чаровно.

                       

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??