20.08.2008 г., 10:34

Игра с морето

1K 0 27
                       Не, аз не тичам към морето,

                        а то към мене тича.

                        Нахвърля ми се, за което

                        отдавна го обичам.

                        Прегръща ме и с мокри устни

                        безкрайно ме целува.

                        Дори не иска да ме пусне

                        и страшно се вълнува.

                        Аз, сдържана и кокетлива,

                        полека се отдръпвам.

                        То е настойчиво, ревниво.

                        Бушува и настъпва.

                        Е, знам. И с другите го прави.

                        Обгрижва ги любовно.

                        Но му прощавам тези нрави,

                        понеже е чаровно.

                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чаровница си, като морето!!!

  • Прегръдка от сърце!!!
  • "...понеже е чаровно."

    Ако ще говорим за зареждане, така да е
    Върна ми го тъпкано
  • Зарадва ме в тези студени дни стихът ти! Как съм могла да го пропусна през лятото?! Но пък затова сега ме докосна още по-силно. Морето е далеч, зимата все по-близо... Благодаря!
  • ей, стихът е много чаровен!!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...