20 авг. 2008 г., 10:34

Игра с морето

1K 0 27
                       Не, аз не тичам към морето,

                        а то към мене тича.

                        Нахвърля ми се, за което

                        отдавна го обичам.

                        Прегръща ме и с мокри устни

                        безкрайно ме целува.

                        Дори не иска да ме пусне

                        и страшно се вълнува.

                        Аз, сдържана и кокетлива,

                        полека се отдръпвам.

                        То е настойчиво, ревниво.

                        Бушува и настъпва.

                        Е, знам. И с другите го прави.

                        Обгрижва ги любовно.

                        Но му прощавам тези нрави,

                        понеже е чаровно.

                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чаровница си, като морето!!!

  • Прегръдка от сърце!!!
  • "...понеже е чаровно."

    Ако ще говорим за зареждане, така да е
    Върна ми го тъпкано
  • Зарадва ме в тези студени дни стихът ти! Как съм могла да го пропусна през лятото?! Но пък затова сега ме докосна още по-силно. Морето е далеч, зимата все по-близо... Благодаря!
  • ей, стихът е много чаровен!!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...