Играе ми се още
Защо ми се играе още!
Детството отдавна си отиде.
Кажете ми, момичета, момчета,
които сте на моите години.
Бели ветрове ме гонят още,
греховни мисли, орисия.
В мъжките очи се къпя гола
и не тичам нейде да се скрия.
Нощта притичва и потулва
моя страх от ветровете.
По бялата ми кожа нежно плува
твоят поглед между редовете.
Защо ми се играе още!
Момчета и момичета, кажете.
Бели кончета защо препускат,
защо се пукат ледовете?
Всъщност кротко си седя вкъщи
пред компютъра и пред статива.
Навън бушуват бесовете,
а луната бди и ги закриля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
