14 июн. 2007 г., 10:51

Играе ми се още

961 0 16

  Защо ми се играе още!
  Детството отдавна си отиде.
  Кажете ми, момичета, момчета,
  които сте на моите години.

  Бели ветрове ме гонят още,
  греховни мисли, орисия.
  В мъжките очи се къпя гола
  и не тичам нейде да се скрия.

  Нощта притичва и потулва
  моя страх от ветровете.
  По бялата ми кожа нежно плува
  твоят поглед между редовете.

  Защо ми се играе още!
  Момчета и момичета, кажете.
  Бели кончета защо препускат,
  защо се пукат ледовете?

  Всъщност кротко си седя вкъщи
  пред компютъра и пред статива.
  Навън бушуват бесовете,
  а луната бди и ги закриля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря ви с обич.
  • Според мен,дори и да съм едва на 21 ,искам да ти кажа запази детството в себе си,не го оставяй да заспи.Аз поне мисля да го сторя,макар отлично да ми е ясно ,че загубата му е неизбежна.Много хубаво творение.СТопли се нещо вътре в мен когато го прочетох.СУПЕР Е
  • Ако можем по-дълго да запазим детето в себе си,по-леко ще ни се вижда уморителното ежедневие!
  • защото ти си едно игриво сладко момиче Маги , играта е знак че живееш и че се наслаждаваш на живота.
    Поздрав за хубавия стих Маги
  • Играй,щом така искаш!Не допускай детето в теб да умре.Пази го до края!Замислям се,че съм толкова малка,а с всчкитепроблеми често забравям за детството.След стихчетото ти ще се замисля как да променя това!Поздрав за хубавия стих!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...