14 jun 2017, 23:36

Играем

  Poesía
690 1 14

Играем. От години –

сърдити, мълчаливи, неспокойни. 

Трудни са дните –

без ласка, без обич, без очите, 

които с нежност говорят. 

Играем театър. За пред хората, 

но ролята свърши. 

Обявихме войната. 

Единият прибра децата. 

Другият остана с раната. 

Сам с тишината, 

но и тя говори –

за вината! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно,но много истинско!!!Поздрави,Василка!!!
  • и то как само говори... без глас, но кънти мълчанието, тишината... много познато ми... в любими ми е вече!!!
  • "Трудни са дните –
    без ласка, без обич, без очите,
    които с нежност говорят..."
    Тъжно е, когато се получава така!...Но трябва да сме силни и да вярваме в бъдещето!
    Поздрави!
  • Описала си действителност, която силно натъжава... Поздрав за това, че умееш да вълнуваш, Васе!
  • В такава война никой не може да бъде победител. Поздрави, Васе! Неподправена, вълнуваща изповед!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...