14.06.2017 г., 23:36 ч.

Играем 

  Поезия
434 1 15

Играем. От години –

сърдити, мълчаливи, неспокойни. 

Трудни са дните –

без ласка, без обич, без очите, 

които с нежност говорят. 

Играем театър. За пред хората, 

но ролята свърши. 

Обявихме войната. 

Единият прибра децата. 

Другият остана с раната. 

Сам с тишината, 

но и тя говори –

за вината! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления, Васе! Много ми хареса!
  • Тъжно,но много истинско!!!Поздрави,Василка!!!
  • и то как само говори... без глас, но кънти мълчанието, тишината... много познато ми... в любими ми е вече!!!
  • "Трудни са дните –
    без ласка, без обич, без очите,
    които с нежност говорят..."
    Тъжно е, когато се получава така!...Но трябва да сме силни и да вярваме в бъдещето!
    Поздрави!
  • Описала си действителност, която силно натъжава... Поздрав за това, че умееш да вълнуваш, Васе!
  • В такава война никой не може да бъде победител. Поздрави, Васе! Неподправена, вълнуваща изповед!
  • Натъжи ме, Васе. Винаги се чувствам така, когато любовта си тръгва от някого. А за нея за нужни двама, следователно и няма как вината да е само на единия. А децата ... обикновено са потърпевши, макар да нямат никаква вина. Поздравявам те за стиха и те прегръщам!
  • За съжаление, често срещана реалност! Привет, Васе!
  • Не Вили. В името на децата човек трябва да е честен. Иначе и те няма да са честни, а ще се възползват от ситуацията. Ще се научат да са манипулативни, а това не е добре. Поне според мен.
  • Много ми стана тъжно, Васе
    Но в името на децата човек трябва да е силен.
  • И този театър е страшен, и войната е страшна... Но най-страшни са болката и раните от тях. Поздрави за стиха, Васе!
  • Ех, Васи! Стават и такива неща. Прекрасно си ги описала. Кратко и пестеливо! Колко още неща се преживяват в тази война! Но си мисля, че вината никога не е само в единия, а децата отиват при победилия! Макар че, в една такава война победители и прави няма. То, в коя ли има? Поздрави за хубавата творба!
  • Понякога театърът е по-лош от война.
  • Умееш с малко, да внушаваш много! Хареса ми!
  • Актьорите умират в мига на смъртта. Всички до един. Това само доказва доколко всеки човек приравнява живот и суета. Хубав стих!
Предложения
: ??:??