14 июн. 2017 г., 23:36

Играем 

  Поэзия
563 1 14
Играем. От години –
сърдити, мълчаливи, неспокойни.
Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят.
Играем театър. За пред хората,
но ролята свърши.
Обявихме войната.
Единият прибра децата.
Другият остана с раната.
Сам с тишината,
но и тя говори – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??