Играем. От години –
сърдити, мълчаливи, неспокойни.
Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят.
Играем театър. За пред хората,
но ролята свърши.
Обявихме войната.
Единият прибра децата.
Другият остана с раната.
Сам с тишината,
но и тя говори –
за вината!
© Василка Ябанджиева Все права защищены