Играем

Поэзия

691 1 14

Играем. От години –

сърдити, мълчаливи, неспокойни.

Трудни са дните –

без ласка, без обич, без очите,

които с нежност говорят.

Играем театър. За пред хората,

но ролята свърши.

Обявихме войната.

Единият прибра децата.

Другият остана с раната.

Сам с тишината,

но и тя говори –

за вината!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eipril (Хари Спасов)

Тъжно,но много истинско!!!Поздрави,Василка!!!

2017-06-17T18:49:25+03:00
Звездичката (Ивелина каменова)

и то как само говори... без глас, но кънти мълчанието, тишината... много познато ми... в любими ми е вече!!!

2017-06-16T23:38:10+03:00
Роби (Роберт)

"Трудни са дните –
без ласка, без обич, без очите,
които с нежност говорят..."
Тъжно е, когато се получава така!...Но трябва да сме силни и да вярваме в бъдещето!
Поздрави!

2017-06-16T21:53:38+03:00
rumbic (Руми)

Описала си действителност, която силно натъжава... Поздрав за това, че умееш да вълнуваш, Васе!

2017-06-16T11:59:54+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

В такава война никой не може да бъде победител. Поздрави, Васе! Неподправена, вълнуваща изповед!

2017-06-15T15:33:18+03:00