15 ene 2010, 0:07

Играем карти със смъртта 

  Poesía » Otra
686 0 3

Навън, небето преди да завали,

смъртта подава ми тестето  - "сега раздаваш ти".

Играем карти със смъртта, залог е моята душа,

не, не питай тя какъв залог е дала - смъртта отнема,

но не дава.

Картите редят се една подир друга -

поп, дама и вале

отново губеща съм в туй каре.

Усмихвам се, губя време, но не губи тя -

картите разбърква с кокалестата си ръка,

в другата държи коса.

В миг един светкавица проряза нощното небе,

събудих се до мене карти и кафе,

сянката, която премина през вратата не разбрах

смъртта ли беше или просто игра на светлината.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??