Играем карти със смъртта
Навън, небето преди да завали,
смъртта подава ми тестето - "сега раздаваш ти".
Играем карти със смъртта, залог е моята душа,
не, не питай тя какъв залог е дала - смъртта отнема,
но не дава.
Картите редят се една подир друга -
поп, дама и вале
отново губеща съм в туй каре.
Усмихвам се, губя време, но не губи тя -
картите разбърква с кокалестата си ръка,
в другата държи коса.
В миг един светкавица проряза нощното небе,
събудих се до мене карти и кафе,
сянката, която премина през вратата не разбрах
смъртта ли беше или просто игра на светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нана Всички права запазени
