15 янв. 2010 г., 00:07

Играем карти със смъртта 

  Поэзия » Другая
635 0 3

Навън, небето преди да завали,

смъртта подава ми тестето  - "сега раздаваш ти".

Играем карти със смъртта, залог е моята душа,

не, не питай тя какъв залог е дала - смъртта отнема,

но не дава.

Картите редят се една подир друга -

поп, дама и вале

отново губеща съм в туй каре.

Усмихвам се, губя време, но не губи тя -

картите разбърква с кокалестата си ръка,

в другата държи коса.

В миг един светкавица проряза нощното небе,

събудих се до мене карти и кафе,

сянката, която премина през вратата не разбрах

смъртта ли беше или просто игра на светлината.

© Нана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??