Jan 15, 2010, 12:07 AM

Играем карти със смъртта 

  Poetry » Other
685 0 3

Навън, небето преди да завали,

смъртта подава ми тестето  - "сега раздаваш ти".

Играем карти със смъртта, залог е моята душа,

не, не питай тя какъв залог е дала - смъртта отнема,

но не дава.

Картите редят се една подир друга -

поп, дама и вале

отново губеща съм в туй каре.

Усмихвам се, губя време, но не губи тя -

картите разбърква с кокалестата си ръка,

в другата държи коса.

В миг един светкавица проряза нощното небе,

събудих се до мене карти и кафе,

сянката, която премина през вратата не разбрах

смъртта ли беше или просто игра на светлината.

© Нана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??