Играем карти със смъртта
Навън, небето преди да завали,
смъртта подава ми тестето - "сега раздаваш ти".
Играем карти със смъртта, залог е моята душа,
не, не питай тя какъв залог е дала - смъртта отнема,
но не дава.
Картите редят се една подир друга -
поп, дама и вале
отново губеща съм в туй каре.
Усмихвам се, губя време, но не губи тя -
картите разбърква с кокалестата си ръка,
в другата държи коса.
В миг един светкавица проряза нощното небе,
събудих се до мене карти и кафе,
сянката, която премина през вратата не разбрах
смъртта ли беше или просто игра на светлината.
© Нана All rights reserved.
