AvalancheMaster (Петър Генов)
6 8
29 oct 2011, 6:59  

Играта 

  Poesía » Otra
837 0 3

Мухата прелита пак бавно -

край мене на болест вони.

Помахва с крилата си плавно.

Не спира, върти се, лети.

 

Замахвам с ръка през крилото -

откъсвам го. Полетът спря!

Мухата се сгърчи на пода.

В душата си сгърчих се аз.

 

Завиках, изпълнен със злоба.

Мухата чу луд да крещи.

Умирах. И мислех за гроба -

над него муха ще жужи.

© Петър Генов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и на двете!
  • Е, да ама все пак мухите са част от земния живот, особено в края му...Силен и замислящ стих!!!
  • Харесва ми как е построен стихът ти, но с тази муха не мога докрай да го захаресам
Propuestas
: ??:??