AvalancheMaster (Петър Генов)
6 8
29.10.2011 г., 6:59 ч.  

Играта 

  Поезия » Друга
838 0 3

Мухата прелита пак бавно -

край мене на болест вони.

Помахва с крилата си плавно.

Не спира, върти се, лети.

 

Замахвам с ръка през крилото -

откъсвам го. Полетът спря!

Мухата се сгърчи на пода.

В душата си сгърчих се аз.

 

Завиках, изпълнен със злоба.

Мухата чу луд да крещи.

Умирах. И мислех за гроба -

над него муха ще жужи.

© Петър Генов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на двете!
  • Е, да ама все пак мухите са част от земния живот, особено в края му...Силен и замислящ стих!!!
  • Харесва ми как е построен стихът ти, но с тази муха не мога докрай да го захаресам
Предложения
: ??:??