29 окт. 2011 г., 06:59  

Играта

1.1K 0 3

Мухата прелита пак бавно -

край мене на болест вони.

Помахва с крилата си плавно.

Не спира, върти се, лети.

 

Замахвам с ръка през крилото -

откъсвам го. Полетът спря!

Мухата се сгърчи на пода.

В душата си сгърчих се аз.

 

Завиках, изпълнен със злоба.

Мухата чу луд да крещи.

Умирах. И мислех за гроба -

над него муха ще жужи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Генов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на двете!
  • Е, да ама все пак мухите са част от земния живот, особено в края му...Силен и замислящ стих!!!
  • Харесва ми как е построен стихът ти, но с тази муха не мога докрай да го захаресам

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...