Мухата прелита пак бавно -
край мене на болест вони.
Помахва с крилата си плавно.
Не спира, върти се, лети.
Замахвам с ръка през крилото -
откъсвам го. Полетът спря!
Мухата се сгърчи на пода.
В душата си сгърчих се аз.
Завиках, изпълнен със злоба.
Мухата чу луд да крещи.
Умирах. И мислех за гроба -
над него муха ще жужи.
© Петър Генов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
