veronika_007 (Вероника Шефченко)
9 3
10 sept 2007, 15:16

Играта 

  Poesía
528 0 3
         Играта

Някога аз исках да съм твоя,
някога бе единствен на света,
някога беше цар на моята душа
и на сърцето владетел бе, но не и сега.
Разбрах, че всичко е било една лъжа,
за теб пореден флирт, а не любовта.
Сега намерих друг и не помня, че твоя съм била.
А ти сега се връщаш с мисълта,
че те обичам и ще довършиш своята игра.
В която аз ще плача
и ще се моля за любовта.
А ти студен, с усмивка цинична
ще приковеш моята душа.
Не те обичах, не те обичам и сега,
просто съм свикнала да имам всичко на света.
И аз съм победителката, а не ти в таз игра,
защото те имах за малко,
а след това не пролях и една сълза.

© Вероника Шефченко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми харесва!Поздрави
  • Глупости, нищо интересно!! от мен 3, сигурно ще те ядосам, но не искам да те обидя, а да се учиш и от негативното!!
    В началото доста хора пишат семпо и посредствено , а с времето...
    стават много добри!
    Дано и с теб да е така, искрата я има!
  • Може ли в любовта да има победители и победени? Това да не е Втората световна?...
Propuestas
: ??:??