Играта
Играта
Някога аз исках да съм твоя,
някога бе единствен на света,
някога беше цар на моята душа
и на сърцето владетел бе, но не и сега.
Разбрах, че всичко е било една лъжа,
за теб пореден флирт, а не любовта.
Сега намерих друг и не помня, че твоя съм била.
А ти сега се връщаш с мисълта,
че те обичам и ще довършиш своята игра.
В която аз ще плача
и ще се моля за любовта.
А ти студен, с усмивка цинична
ще приковеш моята душа.
Не те обичах, не те обичам и сега,
просто съм свикнала да имам всичко на света.
И аз съм победителката, а не ти в таз игра,
защото те имах за малко,
а след това не пролях и една сълза.
Някога аз исках да съм твоя,
някога бе единствен на света,
някога беше цар на моята душа
и на сърцето владетел бе, но не и сега.
Разбрах, че всичко е било една лъжа,
за теб пореден флирт, а не любовта.
Сега намерих друг и не помня, че твоя съм била.
А ти сега се връщаш с мисълта,
че те обичам и ще довършиш своята игра.
В която аз ще плача
и ще се моля за любовта.
А ти студен, с усмивка цинична
ще приковеш моята душа.
Не те обичах, не те обичам и сега,
просто съм свикнала да имам всичко на света.
И аз съм победителката, а не ти в таз игра,
защото те имах за малко,
а след това не пролях и една сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Шефченко Всички права запазени
