26 abr 2018, 21:15  

Играта, именувана живот 

  Poesía » Otra
338 0 4

Един човек в момента те обича.
Един човек в момента те желае.
Вселената на твоята статичност,
мълчание за хиляди дълбае.

Един човек открива в теб утеха.
Един човек се ражда и умира.
Разкъсана е новата ти дреха.

Съзнанието голо дефилира.

Един човек самотен е и плаче.
Очите му пътуват към Голгота.
Делата не говорят за юначност,

в напуканите длани на живота.

Един човек в звездите те намира.
Един човек те търси в' вечността.
Един човек обича. Не разбираш?
Един човек – и допир на ръка.

И спомени, и белези от рани –
целувка, длан, напъпила любов.
Играта се играе от подбрани –
играта, именувана живот.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??