Играта, именувана живот
Един човек в момента те обича.
Един човек в момента те желае.
Вселената на твоята статичност,
мълчание за хиляди дълбае.
Един човек открива в теб утеха.
Един човек се ражда и умира.
Разкъсана е новата ти дреха.
Съзнанието голо дефилира.
Един човек самотен е и плаче.
Очите му пътуват към Голгота.
Делата не говорят за юначност,
в напуканите длани на живота.
Един човек в звездите те намира.
Един човек те търси в' вечността.
Един човек обича. Не разбираш?
Един човек – и допир на ръка.
И спомени, и белези от рани –
целувка, длан, напъпила любов.
Играта се играе от подбрани –
играта, именувана живот.
© Димитър Драганов All rights reserved.
