26.04.2018 г., 21:15 ч.  

Играта, именувана живот 

  Поезия » Друга
337 0 4

Един човек в момента те обича.
Един човек в момента те желае.
Вселената на твоята статичност,
мълчание за хиляди дълбае.

Един човек открива в теб утеха.
Един човек се ражда и умира.
Разкъсана е новата ти дреха.

Съзнанието голо дефилира.

Един човек самотен е и плаче.
Очите му пътуват към Голгота.
Делата не говорят за юначност,

в напуканите длани на живота.

Един човек в звездите те намира.
Един човек те търси в' вечността.
Един човек обича. Не разбираш?
Един човек – и допир на ръка.

И спомени, и белези от рани –
целувка, длан, напъпила любов.
Играта се играе от подбрани –
играта, именувана живот.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??