svetlitschka (Светличка)
554 4788
22 sept 2019, 7:59

Играта свърши 

  Poesía
432 5 15

 

 

Пред очите ми линии бели

вплитат гъвкави тънки тела,

но сънят на клепачите спре ли,

твойте длани ме канят: ела!

 

И се срещат насън и наяве

жадни устни.

В необята от изгреви, залези

ще се впуснем.

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Първите неопитни трепети,Иржи, но пък с бурни чувства.☺ Да можех да се върна отново там!
  • Не мога да насмогна да те чета,Светличка!Нищо,че е мини стихче,толкова е съдържателно!!Браво!
  • Добре дошла, Ели! Кратичко,като за началото.😀
  • Хареса ми! В необята от изгреви и залези...страст и нежност! Поздравления!
  • Благодаря,Роби! Зарадва ме посещението ти!
  • Чудесен стих, Светулке!...
  • Свършва безгрижието и започва житейската сага.
  • Като че ли играта едва сега започва.
  • Благодаря ви за вниманието ! 🤗
  • Поздравления и от мен, Светулка!
  • Усмивка и от мен, Краси😊, Светле😊!
    Благодаря че намина, Мариянка! 🌻
  • Светулче...
  • Значи за "детската игра" става въпрос, аз го асоциирах с друго начало, затова може би ми се прииска да има още Поздрави!
  • Добре дошла, Краси, при едно от първите ми откровения. След него последваха и още, както знаеш. Нарекох го така, защото бе осъзнаване за свършилото детство и крàчката към порастването.🙄
  • Прииска ми се да прочета още... сякаш си спряла за малко. Много хубаво.
Propuestas
: ??:??