22.09.2019 г., 7:59

Играта свърши

580 5 15

 

 

Пред очите ми линии бели

вплитат гъвкави тънки тела,

но сънят на клепачите спре ли,

твойте длани ме канят: ела!

 

И се срещат насън и наяве

жадни устни.

В необята от изгреви, залези

ще се впуснем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първите неопитни трепети,Иржи, но пък с бурни чувства.☺ Да можех да се върна отново там!
  • Не мога да насмогна да те чета,Светличка!Нищо,че е мини стихче,толкова е съдържателно!!Браво!
  • Добре дошла, Ели! Кратичко,като за началото.😀
  • Хареса ми! В необята от изгреви и залези...страст и нежност! Поздравления!
  • Благодаря,Роби! Зарадва ме посещението ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...