22 abr 2016, 8:40

Игри на съзнанието

  Poesía » Otra
790 0 0

Оглеждам се с просълзени очи,

болка голяма в мен се тъй,

а душата ми плаче от болка,

сякаш нещо в мен бавно гори.

 

Поредната цигара паля,

дима в очите ми попада,

замислен в моите тревоги,

драскам своите неволи.

 

Мислите прескачат бързо,

повечето не мога да уловя,

усмихвам се и плача едновременно,

преглъщам трудно радост със тъга.

 

Стени притискат моето съзнание,

разреден въздуха преспива

и съзнанието прави си шеги,

радващо се на своите игри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....