Игри на съзнанието
789
0
0
Оглеждам се с просълзени очи,
болка голяма в мен се тъй,
а душата ми плаче от болка,
сякаш нещо в мен бавно гори.
Поредната цигара паля,
дима в очите ми попада,
замислен в моите тревоги,
драскам своите неволи.
Мислите прескачат бързо,
повечето не мога да уловя,
усмихвам се и плача едновременно,
преглъщам трудно радост със тъга.
Стени притискат моето съзнание,
разреден въздуха преспива
и съзнанието прави си шеги,
радващо се на своите игри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джимбо Всички права запазени
