Оглеждам се с просълзени очи,

болка голяма в мен се тъй,

а душата ми плаче от болка,

сякаш нещо в мен бавно гори.

Поредната цигара паля,

дима в очите ми попада,

замислен в моите тревоги,

драскам своите неволи.

Мислите прескачат бързо,

повечето не мога да уловя,

усмихвам се и плача едновременно,

преглъщам трудно радост със тъга.

Стени притискат моето съзнание,

разреден въздуха преспива

и съзнанието прави си шеги,

радващо се на своите игри.