20 mar 2017, 22:18  

Игуменица

  Poesía » Otra
626 1 1

             Бавно тръгва фериботът,

             откъсва се от гръцките скали,

             като дихание човешко...

 

             На него български жени,

             последен поглед хвърлят на брега.

             Навели мълчаливо те глави,

             подреждат свойте чанти,

             а в тях – шише вода

             и сандвичи за девет дни...

 

 

             Отиват надалече, на гурбет.

             По чужди къщи да прислугват,

             за лев и два... В немилост, гнет!

 

            За своите деца и близки! Светици!

            Оставят дом и роден край.

            Прокудени от пуста немотия,

            вървят натам събрали куп сълзѝци...

 

            А те премрежват им очите,

            гърлата нещо стиска!

            Сърцата все туптят, не спират,

            ръцете място не намират!

 

            Разсича корабът гръдта,

            на средиземното, на чуждото море.

            Настава нощ, навсякъде вода.

            Бумти моторът тежко, монотонно

            отмерва сякаш времето назад.

 

           Закапва дъжд. Небето плаче...

           Плачи, Небе, за тази орисия!

           Плачи, за наш'те майки и жени!

           Плачи, за разпилените съдби!

           Плачи, за всички нас, плачи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...