20.03.2017 г., 22:18  

Игуменица

633 1 1

             Бавно тръгва фериботът,

             откъсва се от гръцките скали,

             като дихание човешко...

 

             На него български жени,

             последен поглед хвърлят на брега.

             Навели мълчаливо те глави,

             подреждат свойте чанти,

             а в тях – шише вода

             и сандвичи за девет дни...

 

 

             Отиват надалече, на гурбет.

             По чужди къщи да прислугват,

             за лев и два... В немилост, гнет!

 

            За своите деца и близки! Светици!

            Оставят дом и роден край.

            Прокудени от пуста немотия,

            вървят натам събрали куп сълзѝци...

 

            А те премрежват им очите,

            гърлата нещо стиска!

            Сърцата все туптят, не спират,

            ръцете място не намират!

 

            Разсича корабът гръдта,

            на средиземното, на чуждото море.

            Настава нощ, навсякъде вода.

            Бумти моторът тежко, монотонно

            отмерва сякаш времето назад.

 

           Закапва дъжд. Небето плаче...

           Плачи, Небе, за тази орисия!

           Плачи, за наш'те майки и жени!

           Плачи, за разпилените съдби!

           Плачи, за всички нас, плачи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...