20.03.2017 г., 22:18  

Игуменица

630 1 1

             Бавно тръгва фериботът,

             откъсва се от гръцките скали,

             като дихание човешко...

 

             На него български жени,

             последен поглед хвърлят на брега.

             Навели мълчаливо те глави,

             подреждат свойте чанти,

             а в тях – шише вода

             и сандвичи за девет дни...

 

 

             Отиват надалече, на гурбет.

             По чужди къщи да прислугват,

             за лев и два... В немилост, гнет!

 

            За своите деца и близки! Светици!

            Оставят дом и роден край.

            Прокудени от пуста немотия,

            вървят натам събрали куп сълзѝци...

 

            А те премрежват им очите,

            гърлата нещо стиска!

            Сърцата все туптят, не спират,

            ръцете място не намират!

 

            Разсича корабът гръдта,

            на средиземното, на чуждото море.

            Настава нощ, навсякъде вода.

            Бумти моторът тежко, монотонно

            отмерва сякаш времето назад.

 

           Закапва дъжд. Небето плаче...

           Плачи, Небе, за тази орисия!

           Плачи, за наш'те майки и жени!

           Плачи, за разпилените съдби!

           Плачи, за всички нас, плачи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...