17 mar 2019, 11:14
II. Орехчето
Орехчето малко вече е голямо.
Стига до небето. Да го видиш само...
Там до него близо, старата ни круша
ниско клони свежда и се гуши, гуши.
Той прострял е клони с царствена корона.
Крушата се моли – като на икона:
"По-далече, братко, чуй, недей ме скрива,
слънце да ми свети, дъжд да ме полива!"
ноември 2001
( "Влюбените птици летят по две" - 5 том,
цикъл - "Неизпратени писма")
© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубаво е... и с емоция! Поздрави, Иван!
-
Стихът е с дълбок философски смисъл.Не всяка закрила е желана.
Поздравление! -
Благодаря на Розали, Елена, Светулка, Красимира, Метеор, Дочка и Ангелче за прочувствените коментари! Всичко добро ви желая!
-
Харесах музиката в думите.Поздравления!
-
Музикалност и нежност..точно като писмо до любим човек ...Благодаря Иван!
-
И при дърветата е като при хората.
Много хубаво откровение! -
Много хубава образност!
Харесвам кратките форми, в тях е майсторството да изразиш много с точните думи и заряд.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Данаил, благодаря и на теб за коментара!
Желая ви здраве и творчески успехи!