Mar 17, 2019, 11:14 AM

II. Орехчето 

  Poetry » Odys and poems, Other
483 2 8

Орехчето малко вече е голямо.

Стига до небето. Да го видиш само...

Там до него близо, старата ни круша

ниско клони свежда и се гуши, гуши.

 

Той прострял е клони с царствена корона.

Крушата се моли – като на икона:

"По-далече, братко, чуй, недей ме скрива,

слънце да ми свети, дъжд да ме полива!"

 

ноември 2001

 

( "Влюбените птици летят по две" - 5 том,

цикъл - "Неизпратени писма")

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти,Гавраил за задълбочения и прозорлив коментар!
    Данаил, благодаря и на теб за коментара!
    Желая ви здраве и творчески успехи!
  • Хубаво е... и с емоция! Поздрави, Иван!
  • Стихът е с дълбок философски смисъл.Не всяка закрила е желана.
    Поздравление!
  • Благодаря на Розали, Елена, Светулка, Красимира, Метеор, Дочка и Ангелче за прочувствените коментари! Всичко добро ви желая!
  • Харесах музиката в думите.Поздравления!
  • Музикалност и нежност..точно като писмо до любим човек ...Благодаря Иван!
  • И при дърветата е като при хората.
    Много хубаво откровение!
  • Много хубава образност!
    Харесвам кратките форми, в тях е майсторството да изразиш много с точните думи и заряд.
    Поздрав!
Random works
: ??:??