II. Орехчето
Орехчето малко вече е голямо.
Стига до небето. Да го видиш само...
Там до него близо, старата ни круша
ниско клони свежда и се гуши, гуши.
Той прострял е клони с царствена корона.
Крушата се моли – като на икона:
"По-далече, братко, чуй, недей ме скрива,
слънце да ми свети, дъжд да ме полива!"
ноември 2001
( "Влюбените птици летят по две" - 5 том,
цикъл - "Неизпратени писма")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
