7 jun 2011, 7:22

III. Сватба за свободата

609 0 6

 

                         III.  СВАТБА ЗА СВОБОДАТА

 

                         Пушките пукат в края на село,

                         влизат напети четници горди.

                         Руски витязи, с Гурко начело,

                         здраво громиха турските орди.

                         Ей го Сокола, с везано знаме!

                         Ленче го среща с цвете, прегръща.

                         Радост разнасят медни камбани,

                         влизат юнаци в родните къщи –

                         тук да останат в мирна пусия.

                         С бъклица пълна кума си кани

                         Сокол в премяна - пъстра носия.

                         Къкри чорбата вкусна в казани –

                         цялото село да се нахрани.

                         Кончета млади вихрят кушия,

                         дарове слагат верни акрани –

                         златни пендари в бяла шамия.

                         Поп да венчава, здравец и менче,

                         сватба се вие тук на хорото.

                         Тъй ще се помни булчето Ленче –

                         с гайди ручащи, с края на злото...

                        

                         Вече свободна си татковино,

                         с кръви проляти още горещи.

                         Все да ни срещаш с руйното вино

                         и със погачи в дъхави пещи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....