III. Сватба за свободата
III. СВАТБА ЗА СВОБОДАТА
Пушките пукат в края на село,
влизат напети четници горди.
Руски витязи, с Гурко начело,
здраво громиха турските орди.
Ей го Сокола, с везано знаме!
Ленче го среща с цвете, прегръща.
Радост разнасят медни камбани,
влизат юнаци в родните къщи –
тук да останат в мирна пусия.
С бъклица пълна кума си кани
Сокол в премяна - пъстра носия.
Къкри чорбата вкусна в казани –
цялото село да се нахрани.
Кончета млади вихрят кушия,
дарове слагат верни акрани –
златни пендари в бяла шамия.
Поп да венчава, здравец и менче,
сватба се вие тук на хорото.
Тъй ще се помни булчето Ленче –
с гайди ручащи, с края на злото...
Вече свободна си татковино,
с кръви проляти още горещи.
Все да ни срещаш с руйното вино
и със погачи в дъхави пещи.
© Иван Христов All rights reserved.
