4 sept 2025, 17:19

Икар

  Poesía
196 0 2

Първо полетях като Икар
и стопиха се крилата.
После забръмчах като комар
и ме смачкаха в стената.

Като малка пеперуда
на червено цвете спрях.
Но оказа се заблуда,
в какавида се заврях.

На дървото се качих
като птичка да попея,
но с въже се укрепих,
вече да летя не смея.

Като охлюв славно
с мойта къща на гърба
се добрах, макар и бавно,
до желана висота.

Може би не е престижно
търпеливо да пълзя.
Но пък е така безгрижно
върху твърдата земя.

Не е толкова различно,
всеки диша под небето.
Искаш нещо поетично,
потърси Икар в морето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Петева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И хората са вредни эа животните.
  • Ама охлювите са много вредни за градинката! Унищожавам ги без милост! И съм си завъдил две двойки синигери. Жив черупчест и гол не оставят! !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....