27 may 2008, 9:03

Икони

  Poesía
1.4K 0 20
 

   Иконите на моя храм...

   във който аз смирено коленича...

   във който цялата ще се раздам...

   щастлива, че обичам...

 

   Иконите са точно три...

   По Божията воля...

   От тях сама си съградих

   храм светъл, в който да се моля...

 

 

   Смехът на моя син -

   дар божи на Земята...

   Божествената Милост

   да дариш...

   Живот,

   е първата икона свята!...

 

 

   А втората е...

   Чудото,

   наречено Любов...

   Магията

   на светлината...

   Алхимия,

   създадена от Бог,

   във сливането

   на телата...

 

 

   А третата е...

   моята душа,

   която може

   само...

   да обича...

 

   Аз пред иконите

   на този

   светъл храм

   молитвено,

   смирено

   коленича...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....