Иконостас за върколаци
Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.
Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб.
Ти ме знаеш къде съм.
Пълнолунна,
разкъсваща мрака
под облаци сивкаво-перести.
Или остра,
извита, изгряваш,
засенчена в себе си.
Болко, болчица,
как бих могла да забравя
студенината ти!
И във безлуние
твоят лъч ми разрязва
със скалпел душата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
