Иконостас за върколаци
Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.
Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб.
Ти ме знаеш къде съм.
Пълнолунна,
разкъсваща мрака
под облаци сивкаво-перести.
Или остра,
извита, изгряваш,
засенчена в себе си.
Болко, болчица,
как бих могла да забравя
студенината ти!
И във безлуние
твоят лъч ми разрязва
със скалпел душата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
