Иконостас за върколаци
Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.
Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб.
Ти ме знаеш къде съм.
Пълнолунна,
разкъсваща мрака
под облаци сивкаво-перести.
Или остра,
извита, изгряваш,
засенчена в себе си.
Болко, болчица,
как бих могла да забравя
студенината ти!
И във безлуние
твоят лъч ми разрязва
със скалпел душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
