670301 (Павлина Гатева)
1387 361
30.05.2009 г., 8:13 ч.

Иконостас за върколаци 

  Поезия » Друга
584 0 12

Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.

Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб.
Ти ме знаеш къде съм.

Пълнолунна,
разкъсваща мрака
под облаци сивкаво-перести.

Или остра,
извита, изгряваш,
засенчена в себе си.

Болко, болчица,
как бих могла да забравя
студенината ти!

И във безлуние
твоят лъч ми разрязва
със скалпел душата!

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??